Last Note of Freedom

 

Някой ме посъветва да не се страхувам да пиша. И ето ме втори път тази вечер. Без да имам нещо конкретно за казване, пиша. Музиката свири - Whitesnake  - The Last Note of Freedom. Изпитвам някакви особени чувства към тази песен. Плейлистът ми е пълен с красиви песни, доста от тях на Уайтснек, всяка от тях слушана по сто пъти, повечето - обичам ужасно много. И все пак остава тази песен, която всеки път кара сърцето ми да трепне. Дейвид Ковърдейл го може това, така както никой друг не го може. Странни  асоциации се появяват в главата ми, слушайки позната мелодия. Странно е това, че не виждам определени сцени или хора, виждам чувства. Виждам всички онези чувства, които е способно да изпитва човешкото сърце - от най-пронизващата болка до най-опияняващото щастие. И отчаяние и надежда едновременно. Всички се ту редуват, ту преплитат, докато песента върви… А в душата ми бошува буря. Природните стехии се надпреварват. Сърцето ми иска да изкрещи… Чувствам, че съм жива. Чувствам свободата.

- - -

`Обичайте и изучавайте великото изкуство на музиката. То ще открие пред вас цял свят на възвишени чувства, страсти, мисли. То ще ви обогати духовно. Благодарение на музиката ще откриете в себе си нови, непознати преди за вас сили. Ще видите живота в нови цветове и тонове.` -  Шостакович