Highway in hell или градският транспорт

 

Днес за пореден път се сблъсках с това чудовище, наречено градски транспорт. Не знам във вашия град как е, но в Пловдив картинката никак не е розова. Понякога ми се случва да предпочита да се изправя пред триглав змей, отколкото да се кача в даден автобус.

Чували ли сте някога за онова неписано правило `Клиентът винаги има право.`. В България не само не важи в никоя сфера на обслужване, а като че ли стриктно се върши обратното. Кондуктурите, повечето доста колоритни образи, се изживяват като властелини. Не само не са усмихнати, любезни въобще, но и се държат така сякаш притежават автобуса, въздуха в него, та дори и теб самия, докато си на тяхна територия. Сутрин им е криво, защото им се спи. По обед им е криво, защото са работили цяла сутрин. Следобед им е криво, защото трафика е натоварен. Вечер им е криво, защото са изморени. През зимата им е криво, защото е студено. През лятото им е криво, защото им е топло. Или с други думи, шансът да ги хванеш в добро настроение е толкова голям колкото и да оцелиш шестица от Тотото.

Шофьорите пък си правят кеф да гледат как закъснялите пътници тичат след автобуса без да спрат и да им отворят вратите. Когато имат да наваксват с графика, имат навика да пропускат спирки, които не смятат за важни. Така че е хубаво да станете предварително няколко минути по-рано и да се провиснете показателно на вратата, за да им дадете сигнал, че ще слизате. Иначе в автобуса не се пуши, но шофьорът е шофьор - на него всичко му е разрешено. Звучащата из цялото превозно средство чалга допринася за атмосферата.

В памет

 

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

Седмицата на Оскарите и Шампионската лига

Чували ли сте Maniac Monday на  BANGLES  ? Весела песничка… ако, разбира се, не е шест часа понеделник сутрин. Текстът започва така :  Six o’clock already, I was just in the middle of a dream…. и продължава : It’s just another manic Monday, I wish it was Sunday ‘сause that’s my funday… Не може да скриете, че не сте се чувствали така поне веднъж. Никой не обича понеделниците. И ако ви предстои поредната тежка работна (учебна) седмица, бързам да ви успокоя - тази седмица няма да бъде като предишната. Две събития в края на февруари винаги успяват да ми повдигнат настроението.

На 24.02  ще се проведе 80-тата церемония по връчване на наградите на Американската филмова академия. Или с други думи казано - Оскарите са в неделя! Както симпатичните новинари от бтв-новините бяха любезни да ни съобщят снощи, Америка е в еуфория. Или поне кино-половината от Съединените щати… Към трепетите на звездите, режисьорите, сценаристите, се присъединява и солидно количество работа от страна на гримьори, фризьори и дизайнери. Критиците също не са без работа. А в очакване тръпнат кинофеновете от цял свят. Аз също не мога да остана безпристрасна. Много пъти съм обвинявала същата тази Американска филмова академия заради избора на номинирани и наградени. За първа година обаче съм в крак с нещата ( изгледала повечето от номинираните) и чесно да си призная, да дадеш Оскар не е толкова лесно, колкото изглежда. Битката ще бъде жестока. И разбира се, разочарование винаги има. Просто защото киното, както и повечето изкуства, е субективно изкуство…
 

Докато в Америка опъват червените килимчета, Европа се готви за подновяването на най-престижния футболен турнир - Шампионската лига. Голямо браво за отборите, успяли да излязат от групите, но момчета, сега е времето да се стегнете!  Всички погледи са насочени към вас, защото с наближаването на май и финала, залогът и емоциите се повишават. На играчите - успех, а на феновете - не си го изкарвайте на телевизора, не той ходи да тича на терена.

Мане и неговата `Самоубийство`

Когато бях малко момиче, обичах да рисувам. Не бях толкова талантлива, колкото ми се искаше, но и желанието ми стигаше. Днес дори и да имам желание, не намирам време. Но пък любовта към изобразителното изкуство си ми остана. Страст винаги са ми били импресионистите и тяхните толкова истински, лични и емоционални картини. Една от тях ми послужи като вдъхновение за избора на тема за следващата ми класация. Горе-изложеното произведение се нарича `Самоубийство` на Мане и въпреки темата на творбата представлява истинска наслада за очите. Изкуството винаги носи наслада. Затова ще ви помоля да примете класацията ми като изкуство и да не ме съдите много строго. Уверявам ви, че нямам ни най-малко намерение да ми развалям следпразничното настроение, напротив. Класацията ми не цели нищо друго освен да послужи за развлечение. Без повече овъртане -

Топ 10 на най-внушителните самоубийство/опит за самоубийство сцени :