Into the Wild

 

Подговяйки се за Оскарите, изтеглих си куп филм, определени като най-добрите, за да видя в действителност как стоят нещата тази година с американското кино. Доста от тях седят изтеглени и си чакат реда. Подобно беше и положението със `Сред дивата природа`. Филмът бързо беше качен по сайтовете, но за съжаление субтитри до вчера нямаше. Знам английски достатъчно, за да разбера филма, но не достатъчно, за го оценя както трябва в случай, че се окаже добър. Е, филмът не е кой знае какво. Чесно да си призная, предпочитам Шон Пен пред камерета… Историята, която ни представя обаче ме порази. Разплаках се.

Действието на филма, който е биографичен, се развива през 1990 година, когато Кристофър Маккендлес завършва колеж. Момчето е от добро семейство, с добри оценки и добри приятели. Крис обаче не е средностатическият американец ( въобще човек), мечтаещ за добра работа, добра кола, хубава жена и деца. Момчето, което чете Толстой, Лондон и Торо, желае да избяга от суетата на обществото и да заживее сред дивата природа.

Някъде тук открих себе си. И сякаш виждах как се сбъдва една моя мечта. Мечта, която винаги съм смятала за невъзможна и от която се отказах малко след като се беше зародила. Сигурно се чували твърдението, че човек е социално същество. Това твърдение е така здраво закоренено в човешкия мозък, че повечето хора не само живеят в обществото и зависят от обещстовот, те имат нужда от обществото, за да се почувстват пълноценни хора. Там е работата, че аз никога не съм имала нужда от обществото. Напротив. Обществото ме ограничава, задушава ме. Обаче не ми стиска да избягам. Затова, когато видях това момче, което излъга родителите си, че отива да учи право, а всъщност дари парите си за благотворителност, наряза кредитните си карти и изгори документите си за самоличност, нещо вътре в мен ме заболя. Защото знам, че аз никога няма да събера тази смелост, която притежава то.

Rather than love, than money, than faith, than fame, than fairness… give me truth, каза Кристофър. Замислих се какво е истината. Природата, това е истината. Далеч от хората и лъжливите им идеали и ценности, далече от фалша. Истина е само красотата на природата, свободата на природата…