Street of dreams

 

Тази седмица се канех на няколко теми, по които да пиша, но така се получи, че не го направих по една или друга причина и ето че сега времето им отмина. Тази вечер щях да разсъждавам върху някой социален или морален проблем, но вместо това реших да ви разкрия частица от мен. Осъзнах, че постовете ми разкриват определени черти от характера ми, но рядко си позволявам да използвам думичката `аз` директно. Може би защото не обичам да говоря за себе си, може би защото не мога. Днес обаче ми се иска да опитам. Не си мислете обаче, че ще отговарям на лексиконни въпроси като тези за любимия ми цвят или парфюм. Като смел играч реших да се хвърля направо на дълбокто като ви запозная с едно от тъмните кътчета на душата ми като ви разкажа какво сънувах снощи…

Цял месец не спя спокойно, сънувам всякакви щуротии. По едно време си мислех, че е заради пълнолунието, но скоро след това осъзнах, че пълнолунието не трае цял месец. Винаги съм имала проблем със сънищата си. Явно има много неща, които подсъзнателно подтискат и които не искат да седят… подтиснати. Често си мисля за това, което сънувам и често ми се е искала да мога да го разгадая. За целта преди време бях се заела да разуча теорията на Фройд за сънищата. Според него, сънищата най-често представляват остатъци от деня или несъзнавани пориви и желания. На теория звучи лесно, но в действителонст е сложно да отгатнеш какво точно искат да ти кажат…

Рядко даден сън ми е правел такова впечатление като този, който сънувах снощи…

Криминале

 

Всеки ден чета/слушам за катастрофи, убийства, палежи, взривове, изнасилвания. Имаше и случай (или няколко?) с отрязани уши. о.О Почти като филм на Тарантино… Когато обаче героите оживеят пред теб, а събитията се случват в собствения ти град, никак не ти идва да се засмееш…

Новина от преди няколко дена ме… ужаси :

10-годишен се оказа убиецът на възрастната жена

Полицаи от VІ РПУ са установили извършителя на убийството на 82-годишната З.Р. от Пловдив, за което съобщихме вчера. По първоначални данни това е 10-годишният Ф.М. от Пловдив, съсед на бабата. Причината за проявената агресия от страна на детето се изяснява.
…..

 А докато намеря статията, попаднах на взрив на газова бутилка, убито от немарливост бебе, престрелка…

`Красотата ще спаси света`, е казал Достоевски. Ще ни трябва много красота, казвам аз.

За смеха и усмивката

 

Събота вечер - футболна вечер. Тази събота обаче преди мача реших да се посветя на едно, според общественото мнение, по-културно мероприятие - театъра. Постановката този път няма да коментирам, но не мога да пропусна да оплюя пловдивската публика. Именно публиката лежи в основата на нежеланието, с което посещавам кина, концерти, и разни други публични мероприятия, които привличат достатъчна маса народ…

Този път раздразнението беше провокирано от една госпожа, която седеше точно до мен в театъра. Въпросната дама, видимо интелигентна жена в последствие се оказа не чак толкова интелигентна. Сякаш чакаше началото на постановката, за да подхване разговор със седящия до нея. В последствие обаче пиесата така я заплени, че повтаряше идва ли не всяка реплика гласно и се смееше шумно с повод и без повод. Ще кажете : какво лошо има в това човек да се смее? Първата ми реакция беше - весел човек! Когато обаче останових източника, който провокира смеха, си промених мнението. Повечето от репликите, на които се смеше, въобще не бяха смешни. Разбира се, това е въпрос на вкус. Но ако ви кажа, че се смееше дори повреме на паузите, когато актьорите просто се гледаха един-друг?

Имаше една френска мисъл : Смехът е веселие на ума, а усмивката е веселие на сърцето.

Усмивката всякога мога да оправдая. Тя е често провокирана от нежни чувства и е може би едно от най-чистите неща на света. Да се усмихвам ме карат много неща - хората около мен, небето и звездите, залезите, дъжда, цветята, музиката… Малките красиви неща на ежедневието, милите жестове.

И ако е вярно, че усмивката минава през сърцето, то е вярно и че смехът е дело на ума. И често именно смехът издава умствения багаж на човек…

Честит празник, франкофони!

20 март е официално обявен за Деня на франкофонията. Днес, в 56 държави по света се чества празника. Но нека оставим скучните статистики…

Всеки, който отбелязва по някакъв начин празника днес или се чувства свързан с френския език поздравявам с откъс от `Малкият принц`, може би най-голямото съкровище на френската литература :

 

На следващата планета живееше един пияница. Това посещение бе много кратко, но потопи малкия принц в дълбока тъга.

- Какво правиш? - каза той на пияницата, когото завари седнал мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.
- Пия - отвърна мрачно пияницата.
- Защо пиеш? - попита го малкият принц.
- За да забравя - отговори пияницата.
- Да забравиш какво? - поинтересува се малкият принц, който вече го съжаляваше.
- Да забравя, че ме е срам - призна пияницата, като наведе глава.
- Срам от какво? - попита малкият принц, който искаше да му помогне.
- От това, че пия! - завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.
А малкият принц си тръгна в недоумение.
“Възрастните наистина са много, много странни”, каза си той, докато пътуваше.