Street of dreams

 

Тази седмица се канех на няколко теми, по които да пиша, но така се получи, че не го направих по една или друга причина и ето че сега времето им отмина. Тази вечер щях да разсъждавам върху някой социален или морален проблем, но вместо това реших да ви разкрия частица от мен. Осъзнах, че постовете ми разкриват определени черти от характера ми, но рядко си позволявам да използвам думичката `аз` директно. Може би защото не обичам да говоря за себе си, може би защото не мога. Днес обаче ми се иска да опитам. Не си мислете обаче, че ще отговарям на лексиконни въпроси като тези за любимия ми цвят или парфюм. Като смел играч реших да се хвърля направо на дълбокто като ви запозная с едно от тъмните кътчета на душата ми като ви разкажа какво сънувах снощи…

Цял месец не спя спокойно, сънувам всякакви щуротии. По едно време си мислех, че е заради пълнолунието, но скоро след това осъзнах, че пълнолунието не трае цял месец. Винаги съм имала проблем със сънищата си. Явно има много неща, които подсъзнателно подтискат и които не искат да седят… подтиснати. Често си мисля за това, което сънувам и често ми се е искала да мога да го разгадая. За целта преди време бях се заела да разуча теорията на Фройд за сънищата. Според него, сънищата най-често представляват остатъци от деня или несъзнавани пориви и желания. На теория звучи лесно, но в действителонст е сложно да отгатнеш какво точно искат да ти кажат…

Рядко даден сън ми е правел такова впечатление като този, който сънувах снощи…

Ясно си спомням да седя на морския бряг. Не мога да видя с кого съм, но знам, че не съм сама и си прекарвам весело. Та, седя си аз и съзерцавам морето, когато виждам един затворник да бяга по плажа. Разбира се, никъде не пише, че това е затворик. Просто го знам. Знам, че този човек е осъден на доживотен затвор и че е излежал доста от писъдата си, когато по някаква случайност е успял да се измъкне. Свободен е, най-после е свободен. Щастлив е. Бяга по плажа и маха с ръце във въздуха, сякаш иска да покаже, че може да полети. Тогава точно пред мен реши да влезе във водата. Знаеше, че полицаиите ще го настигнат, но не му пукаше. Просто влезе в морето и почна да плиска с ръце във водата като малко дете…като луд. Радваше се на водата, на слънцето, на въздуха, на живота… Сякаш беше чакал цял живот за този един миг. Чувствах щастието му. Но тогава дойдоха полицаите и го измъкнаха от водата. Затеглиха го пак към затвора. Той като че ли се опомни и ги блъсна на земята. Но за мое очудване не тръгна да бяга. Просто се наведе, загреба шепа пясък и си я натъпка в джоба. Сякаш за спомен… И не го интересуваше това, че ще се върне в затвора, той просто ме погледна и ми се усмихна… Не го интересуваха нещастията, които е преживял и които ще преживее. За него вежен беше само този кратък миг, когато се почувства свободен и щастлив…