Новият ред

Адолф Хитлер (20 април 1889 - 30 април 1945)

 

 

„Новият ред”

 

 

Последиците от Първата световна война правят германското общество податливо на призиви за остановяване на нов политически и социален ред, който да възвърне достойнството на Германия. Именно в този кризисен момент се ражда идеологията на национализма, чието развитие е неразривно свързано с Адолф Хитлер.

В навечерието на изборите през 1932 г. Хитлер се обръща към германския народ буквално със следните думи: “Ако ме изберете за вожд на тоя народ, ще установя нов световен ред, който ще продължи хиляда години”. От тук насетне власта в ръцете на Хитлер единствено расте, докато не се стига до фаталната 1934 г., когато Фюрера застава начело на държавата като президент, канцлер и главнокоманващ. Започват дните на новия ред, които ще бъдат помнени като време на победи и падения, позор, страх, терор и милиони убити.

Още с установяването на режима, Хитлер поема грижата за `почистването` на новото правителство. Неудобните фигури са отстранени бързо и без много шум. Никой не знае колко са точно жертвите на кървавата чистка. Факт обаче е, че Фюрера успява ефективно да се справи с вътрешните боричкания за власт за кратко време. На главните постове в държавата поставя свои хора и ясно им дава да разберат, че те ще трябва продължат системата на терор, която да задържи режима. Веднъж справил се с вътрешното положение и уверен в пълната си влас, Хитлер насочва поглед към Европа. Започва кампанията си по възстановяване на силата на Германия. Всички офицери от армията са задължени да положат клетва за вярност не към конституцията, а към Фюрера. Следва усилено въоражаване, а Хитлер първо тайно, после отрикто почва да нарушава все повече от решенията на Версайския договор. Между временно Германия става огромен затворнически лагер. Много хора биват заловени и изчезват безследно, други са бити до извличане на желаните показания. Незаконните арести и убийства са наричани политика в името на благото за държавата.

Ужъсът достига своята връхна точка в годините на Втората световна война, в която Хитлер въвлича Германия и Европа. Новият европейски ред, основан на господството на арийската раса,  води до създаването на концентрационни лагери, в които загиват хиляди евреи. А дума Холокост се превръща в синоним за масови убийства по най-жестоки начини. Втората световна война и участието на Хитлер в нея остават черни дни в историята на Европа.

Днес, близо 60 години по-късно, споменът за Фюрера и неговият `нов световен ред` все още горчи, защото историята не познава друг подобен случай на болни амбиции и нечовешка жестокост, завършили с толкова трагичен край.

 

Честито Възкресение Христово!

Великден е!

Може би най-големият християнски празник, който празнуваме. На този ден отбелязваме възкресението на Исус Христос, дал живота си, за да изкупи греховете на човечеството. Но това всички вие го знаете. Така че няма да отнемам повече от времето ви. Единствено искам да ви пожелая весел празник и да ви зарадвам с кратка `разходка` из Превъплащенията на Исус в изкуството :

10. `Страстите Христови`, постер от филма на режисьора Мел Гибсън, номиниран за три награди Оскар.

9. `Св. Богородица с Младенеца`, икона от 1874 г., днес в Националния исторически музей, София.

8. `Иисус Христос Вседържител`, Стенопис от 1260-1270 г. в Хилендарския манастир.

You and me, my friend…

Гледам Мюзик Айдол. Всъщност не гледам Мюзик Айдол, но вечерях на включен телевизор и подочух това-онова. Ивайло гледам пак. С присъщите за него съмочувствие и наглост. Отново със забележки, критикува.. Абе, направо да си го кажем - плюе останалите, българските зрители, хората въобще. По този повод се замислих за възпитанието, благоприличието, отношението на хората един към друг. Нормално ли е да се изправиш пред 8 милиона зрители, за да ги обиждаш? Кога честността се превръща в безочие? Кога е по-добре да си замълчим?

Като заговорихме за Мюзик Айдол и възпитанието, сетих се за едно клипче, което гледах наскоро - Марая Кери гостува на френско предаване, където и пускат запис на Валентина Хасан. Оказа се, че част от въпросното предаване са излъчили по новините преди време, но аз отново съм била не в час. Мисълта ми беше друга. Певицата, видимо постресната, успя да овладее емоциите си и поздрави участничката за смелостта, която е имала да се появи в подобно предаване. Защо докато цяла България се смее и подиграва, Марая Кери аплодира?

Слушате ли радио сутрин? Не може да не сте попадали поне веднъж на някой сутришен блок. `Тройка на разсъмване` например? Най-малкото заклещени в автобуса, сте дочули това-онова. Но ако това все още не ви говори нищо, ще ви обясня. Сутришните радио-предавания, очевидно създадени за разсъбуждане, вършат страхотна работа. Най-често тримата водещи (както подсказва и името на предаването) се изправят, метафорично казано, уверено пред вас и започват да дрънкат нещо, каквото и да е, един след друг, а често и един през друг. На определен период от време повтарят прогнозата и по-важните новини, които ти вече знаеш, защото си заклещен в проклетия автобус и в проклетото задръстване!!! Извинете ме, разпалих се. Ето сега стигаме до съществената част. Често сутрешното предаване си има определена тема, по която слушатели могат да дадат мнение. Пък и награда могат да спечелят. Защо не? Има уловка обаче. Уверената водеща си прави удоволствие да си играе с обаждащите се като паяк с муха. Хванала ги в мрежата си, на телефонната слушалка, демонстрира високия си интелект унижавайки ги публично. Защо повечето водещи се държат като господари на света, само защото микрофонът е в техните ръце? Повечето хора са любезни с тези, от които зависят. От кого зависиш, когато работиш за масовите медии, ако не от масите?

Защо е по-лесно да се подиграваш на някого, отколкото да се държиш мило? Защо е необходимо да подхранваме самочувствието си, тъпчейки другите? Защото чуждото унижение носи удовоствие?

Кога добрата дума и усмивката станаха толкова скъпи?

Щастливия принц

Високо над града, върху стройна колона се издигаше статуята на Щастливия принц. Той целият беше покрит с тънки листа от чисто злато, за очи имаше два ярки сапфира и голям червен рубин блестеше върху дръжката на неговия меч.
Всички много му се възхищаваха.
- Той е хубав като петле на ветропоказалец - забеляза един от градските съветници, който искаше да си спечели име като ценител на изкуството. - Но не е чак толкова полезен - добави той от страх, че хората ще го сметнат за непрактичен, какъвто всъщност не бе.
- Защо не си като Щастливия принц? - запита една разсъдлива майка малкия си син, който плачеше, без да знае защо. - На Щастливия принц и на ум не му идва да плаче за нещо!
- Радвам се, че има на света някой, който да е напълно щастлив - промърмори един разочарован човек, загледан в чудната статуя.
- Той е същински ангел! - възкликнаха децата от сиропиталището, когато излязоха от катедралата, с яркочервени наметала и чисти бели престилки.
- Отде знаете? - рече учителят по математика. - Вие никога не сте виждали ангел.
- А, разбира се, че сме виждали, в нашите мечти! - говореха децата, а учителят по математика се навъси и доби много строг вид, понеже не одобряваше децата да мечтаят.
Една вечер над града прелетя малко лястовиче. Приятелите му бяха заминали за Египет преди шест седмици, но то беше останало, защото беше влюбено в най-прекрасната тръстика. Беше я срещнало рано през пролетта, когато летеше надолу по реката подир голяма жълта пеперудка, и толкова хареса тънкото кръстче на тръстиката, че спря да й заговори.
- Мога ли да те залюбя? - попита лястовичето, което обичаше да пристъпва направо към въпроса, и тръстиката му направи дълбок поклон. То започна да я обикаля, като допираше водата с крила и правеше сребристи кръгове по повърхността. Това беше неговото ухажване и то трая през цялото лято.
- Каква смешна обич! - чуруликаха другите лястовички. - Тя няма пари, а има толкова много роднини. - И наистина реката беше пълна с тръстики. После дойде есента и всичките птички отлетяха.
След като те заминаха, лястовичето се почувствува самотно и започна да се отегчава от своята любима.
- Тя не умее да разтоваря - каза птичката - и ме е страх, че е голяма кокетка, защото непрекъснато се задява с вятъра! - И действително, щом вятърът подухнеше, тръстиката правеше най-грандиозни поклони. - Признавам, че тя има склонност към домашен живот - продължи лястовичето, - но аз обичам да пътувам, следователно жена ми също би трябвало да обича пътуването.
- Ще дойдеш ли с мене? - попита я най-после то, но тръстиката поклати глава; тя беше твърде много привързана към своя дом.
- Ти си се подигравала с мене! - извика лястовичето. - Аз заминавам за пирамидите. Сбогом! - И отлетя.
То летя целия ден и надвечер пристигна в града.
- Къде ли да се настаня? - каза си то. - Надявам се, че градът е направил приготовления.
Тогава видя статуята на високата колона.
- Ще се настаня тук! - възкликна лястовичето. - Това е чудесно място с много чист въздух. - И кацна точно между краката на Щастливия принц.
- Имам си златна спалня - каза си тихичко то и се приготви да заспи, но едва бе сложило глава под крилото си, когато отгоре му падна една капка.
- Чудно нещо! - възкликна лястовичето. - В небето няма нито едно облаче, звездите са съвсем ясни и ярки и въпреки това вали. Климатът на Северна Европа е наистина ужасен. Тръстиката обичаше дъжда, но това беше само поради нейния егоизъм. В този миг падна втора капка.
- Каква е ползата от една статуя, ако не може да те запази от дъжд? - каза лястовичето. - Трябва да потърся някой хубав комин с шапка. - И реши да отлети.
Но преди още да разпери крила, трета капка падна върху му, то погледна нагоре и видя… О, какво видя то?