Обзор (Април)
Обичам я тази думичка. Направо засиявам, когато оцеля някое спортно предаване и водещият обяви, че ще прави обзор на изминалия футболен кръг. Готино, нали? За един час, да речем, научаваш всичко, което е трябвало да научиш през седмицата. Признавам си, че така се губи очарованието на повечето от случващото се, но в нашия забързан свят, пълен със заети хора едно такова предаване е много полезно. Ето защо реших да въведна подобна рубрика и в моя блог - в началото на всеки месец ще научавате интересното от изминалия, за което не съм намерила време, сили или настроение да пиша.
Април
Месецът ме завари в наистина лошо настроение. Бързо обаче успях да си стъпя на краката, за да се порадвам на рождения си ден. Отпразнувах го само с най-близките си хора без много шум и суетене. И това ми беше напълно достатъчно. Бях приятно изненадана от това, че определени хора се сетиха да ме поздравят. Бях изненадана, че някои ме забравиха… Каквото било - било, ето ме сега остаряла и помъдряла, както казват хората. Не чувствам нито едно от двете, но със сигурност знам, че не съм същият човек, който бях преди една година…
Сред най-интересните подаръци, които получих бяха билети за концерт по гърлено пеене на сибирския шаман Николай Ооржак и лична среща с него. С типичния за мен скиптицизъм четях брошурката преди представянето и се смеех подигравателно. Питайте ме как се чувствах след изпълнението. При все че не разбирах и половината неща, които правеше, а и този вид музика е доста далече от мен, се почувствах впечатлена. Но това е нещо, което не може да се опише. Ако имате възможност да чуете подобна музика, не я изпускайте. На следващият ден доста постресната отидох да се видя с шамана и да си поговирм. Диалогът беше малко муден, защото не владеехме един и същ език. Но дори и с преводачка, човекът успя да ми разкаже много неща и сериозно ме накара да се замисля за доста други. Излязох с повече въпроси в главата си, с отколкото влязох…
Отпразнувах Деня на Земята с екскурзия до Велико Търново. До сега съм имала възможност да пътувам доста из България и познавам много от градовете и забележителностите из тях. При все че има много интересни неща, които могат да се видят из страната, едно нещо продължа да ме изумява - природата. Колкото по-малко е докосната от човешка ръка, толкова по-красива е… Другото важно нещо при едно пътуване е компанията :]
Деня на книгата пък имах намерения да отпразнувам като си подновя читателската карта в библиотека `Иван Вазов`. Оказа се, че съм изпуснала срокът, така че ще чакам друг удобен момент. Междувременно почнах нова книжка ( `Бонбонени обувки`, Джоан Харис) . По принцип не чета такива книги, но тази изглежда обещаващо. А и отговоря на едно от личните ми претенции към книгите - дължина над 500 страници, така че реших да и дам шанс. Нямам търпение да я завърша ^^ Все още броят на книгите, които ми се иска да прочета е огромен, но се надявам в близките месеци да намеря повече свободно време…
За първа година не успях да усетя Великден. Боядисвах яйца, правих курабийки, даже почти ядох агнешко, но атмосферата просто я нямаше. Поне се радвам на почивката около празниците…
Същевременно… Не, не съм правила пластелини човечета.
Видях се с няколко стари приятели, скарах се с други, успях да се поразболея малко, да оздравея, да си купя нова блузка, да изгледам няколко качесвени филма и доста не такива други… Разшерих общата си култура върху цветята. И върху някои други неща. Слушах хубава музика, плаках, смях се…
