За мен

Когато бях дете, когато бях малка, всичко ми изглеждаше толкова съвършено. Дните бяха безкрайни, а слънцето винаги печеше.   Бях луда, бях млада и просто живеех, за да се забавлявам. Това бяха дните на живота ми, когато лошите неща бяха толкова  малко. Днес вървя по пустите улици на мечтите. И съм поредното сърце, нуждаещо се от помощ, което чака милостта на сладката любов. Аз съм само една изгубена душа и като рибка в аквариум, година след година, плувам по същото старо дъно. Като скитник бях родена да вървя сама… И само моята душа ме спира да заплача, чудейки се защо се чувствам така…

 Имам нужда да се събудя, да се променя, да говоря, да крещя.

Не съм статуя или част от машина и уморена съм от ежедневието. Боря се за свобода и… Свободна съм като птица в небето. Свободна съм, забравила какво е страх. Свободна съм, с дивия вятър се нося. Свободна съм, не на съм, а на яве. И докато живея този свободен живот, имам всичко от което се нуждая – синьо небе и зелено море в своята жълта подводница… Сутрин пускам музика, за да започна своя ден. Често губя себе си в някоя позната песен. Затварям очи и отпътувам надалеч.. Когато съм уморена, крия се в музиката и забравям ежедневието, мечтая… Мечтател съм. Долу при реката опитвам се да преброя звездите. Войник съм на съдбата, дете на времето. Аз съм прашинка в пустинята. Капка в безкрайността. Аз съм смях без сълзи, надежда без страх, аз съм огън и съм камък. Аз съм грешница и светица съм, майка и дете. Аз съм деня, аз съм нощта, аз съм мрака и светлината. Аз съм ангел облечен в черна дантела. Кръвта ми като лед е, устните ми са отровни, сърцето ми от камък е - студено и жестоко, като ад дълбоко - пропаднеш ли в него, няма как да се спасиш. Сърцето ми от камък е - студено и опасно, безмилостно и нежно, то сладко те убива..  

Родена съм, за да бъда кралица. Принцеса на вселената. Силата ми се крие в моято собствена ръка. Ще полетя до луната и ще докосна звездите. Вярвам, че мога да достигна дъгата, яздейки вятъра към слънцето. Ще танцувам под звуците на барабан и ще оставя целият свят зад мен. Ще танцувам цяла нощ под лилавата луна… Ще намеря своето място в сърцето на бурята, просто трябва да повярвам в себе си. Да се заслушам в онзи глас дълбоко в мен – гласът на моето сърце. И със силата на новия ден и изгравящото слънце, с нощта и бурите зад мен, и песента на първите птички, ще напусна дома си, за да потърся любов… Защото знам, че любовта е сляпа, а истинската любов се открива трудно…

И ето ме отново, вървя по единствения път, който познавам…